Стара и дебела?

Не знам за вас, но аз изпитвам ужас от стареенето. И всячески избягвам да мисля по темата. Когато имаш обаче 6-годишно дете, не се получава.
След двете бременности се сдобих с няколко ордена на майчинството - стриите. Не се оплаквам - не са много, а и са ми спомен от времената, в които малките човечета бушуваха в корема ми. Даже може да се каже, че си ги нося с известна гордост, наречена: "И аз съм майка".
 Не така мисли дъщеря ми. Докато се преобличах днес, моето съкровище видя "ордените" наредени по хълбоците ми и запита:
   - Мамо, ти стара ли си?
  WTF? Та аз още нямам 30. Поглеждам се в огледалото. И бръчки нямам. Защо, по дяволите, тогава дъщеря ми смята, че съм стара?! Може би аз съм твърде голям оптимист и през розовите си очила не виждам бръчките?
  - Имам ли бръчки? - питам.
 Тя отрича и посочва все още щръкналия ми корем.
  - А защо след като роди, не е станал пак малък?
 Не стига, че ме смята за стара, но вече съм и дебела 😶.
  - Това, че имам голям корем не ме прави стара. И понякога отслабването отнема време.
  Май е крайно време да се взема в ръце - например да изкупя от близката аптека всички кремове против бръчки, няколко "горещи" крема срещу целулит, а и някой "вълшебен" чай за отслабване. А може би малко спорт и добра храна, вместо всичко това, би помогнало повече.

 Вие как се справяте с излишните килограми? А с белезите на времето? Как реагирате на детската откровеност? Очаквайки отговорите ви, аз отивам да хапна за последно парче торта... хммм... или шоколад..... май ще са и двете. Все пак е за последно.... до следващото сладко изкушение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар